Болест от стрес: как стресът влияе на здравето ни и какво можем да направим по въпроса
Какво представлява стресът?
По време на стрес организмът ни преминава в режим “борба или бягство”. Тази естествена реакция на организма се проявява в ситуации, когато се чувстваме застрашени и в опасност.
По време на стрес се отделят различни хормони – най-важните са кортизол, адреналин и норадреналин.
Как се проявява стресът?
Проявите на стреса могат да изглеждат по различен начин при всеки от нас. Британската Национална здравна служба (NHS) е съставила списък на най-често срещаните симптоми на стрес:
- раздразнителност,
- гняв,
- усещане за страх, тревога, тъга,
- често обмисляне на различни ситуации,
- усещане за претоварване,
- гадене, лошо храносмилане,
- главоболия,
- обрив,
- замайване,
- промяна в апетита,
- промяна в ежедневието (спираме да се упражняваме, да се грижим за себе си…),
- прекомерно пушене, употреба на алкохол или други вещества,
- безсъние.
Какви видове стрес познаваме и защо го изпитваме?
Стресът може да бъде разделен на 3 вида в зависимост от неговата продължителност:
1. Остър стрес
Острият стрес е най-разпространеният вид стрес, който много от нас преживяват няколко пъти седмично. Той се появява внезапно и обикновено трае кратко. Острият стрес обикновено отшумява след няколко минути до часове.
Това може да се изрази например в следните ситуации:
- при спор с любим човек,
- закъснение, времето ни притиска,
- попаднем в задръстване,
- имаме важен изпит в училище,
- големи тълпи или прекомерен шум,
- представяне на работното място,
- интервю с ръководител,
- неочаквани лоши новини.
2. Епизодичен остър стрес
Епизодичният стрес е остър стрес, който се повтаря редовно. В практиката тези ситуации могат да включват:
- многократно претоварване на работното място (нереалистични крайни срокове, голямо работно натоварване…),
- перфекционизъм (и свързаните с него прекомерни изисквания към себе си),
- повтарящи се разногласия в семейството,
- професии, свързани с умствени затруднения (парамедици, пожарникари, мениджъри…),
- тормоз на работното място/училището,
- прокрастинация.
3. Хроничен стрес
Хроничният стрес е дългосрочен и може да навреди на здравето ни. Той може да продължи месеци, а понякога и години. Можем да се сблъскаме с него в ситуации, които са безизходни и ни измъчват постоянно, например:
- напрегната работа, която не можем да напуснем,
- прекомерно натоварване в училище,
- дългосрочни финансови затруднения,
- хронично заболяване,
- Дългосрочни лични проблеми (болест или конфликти в семейството, във връзката…),
- самота,
- токсична среда (на работното място, вкъщи…),
- грижи за болен член на семейството,
- ниско самочувствие,
- големи промени в живота (развод, смърт на близък човек, раждане и отглеждане на дете…).
Как да се справяме със стреса и да предотвратяваме свързаните с него заболявания?
Всеки човек, който страда от стрес, знае колко силно стресът може да наруши ежедневието ни. Чувстваме се нервни, под напрежение и често изкарваме негативните си емоции върху близките си. Но психическата страна не е всичко – стресът може да обърка и физическото ни здраве.
Животът в постоянен стрес е не само изтощителен, но и може да има много негативно въздействие върху здравето ни. Положителната новина е, че съществуват редица техники, които могат да ни помогнат да се справим със стреса не само остро (например когато сме стресирани преди изпит), но и в дългосрочен план.
В идеалния случай трябва да ограничим стресовите фактори в живота си. Обикновено обаче това не е възможно на 100% – например когато сме в ситуация, в която не можем да си позволим да напуснем стресираща работа.
Въпреки това има няколко промени, които можем да направим в ежедневието си и които могат да окажат голямо влияние върху психологическото ни благополучие:
- Спазвайте здравословен начин на живот. От съществено значение е да си почивате достатъчно, да приемате зеленчуци и плодове в диетата си и да правите здравословни упражнения.
- Ограничете алкохола и тютюнопушенето, които могат да влошат стреса.
- Поддържайте връзка с близките си. Времето, прекарано в добра компания, ще повиши настроението ви и ще ви помогне да навлезете в други мисли.
- Направете си цифрова детоксикация. Заменете телефона си с книга, а вечерното гледане на телевизия – с настолни игри със семейството. Ще откриете, че времето, прекарано “офлайн”, ще ви хареса. 🙂
- Отделете време за себе си. В днешния забързан свят често забравяме за себе си, което не е добре. Насладете се на приятна вечер с любимата си комедия или си подарете релаксираща вана.
- Научете техники за релаксация, като дихателни упражнения, осъзнатост или йога, които могат да помогнат не само остро, но и в дългосрочен план.
- Заложете на качествени добавки или билки. Маточина, витамин В или магнезий могат да помогнат в борбата със симптомите на стреса.
Според проучвания до 43% от възрастните са засегнати от неблагоприятните последици за здравето от стреса. Още по-притеснителна е информацията, че 75 до 90 процента от всички посещения при лекари са свързани със заболявания, свързани със стреса, като главоболие, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми, диабет, кожни проблеми, астма, артрит, депресия и тревожност. Те се считат за най-често срещаните последици от стреса.
Заключение
За съжаление стресът се е превърнал във верен спътник на повечето от нас в днешното забързано време. Случайният стрес е нормален до известна степен, но ако той надхвърли допустимата граница и усетите, че се отразява значително на психическото или физическото ви здраве, не се колебайте да потърсите професионална помощ.
Източници:
https://www.nhs.uk/every-mind-matters/mental-health-issues/stress/#signs
https://dictionary.apa.org/eustress
https://dictionary.apa.org/distress